Числа 16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Корей, Датан и Авирон

¹ А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан, и Авирон – синове на Елиав, и Он – син на Фалет, Рувимови потомци, като взеха хора,

² вдигнаха се против Мойсей с двеста и петдесет души от израиляните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

³ Събраха се против Мойсей и против Аарон и казаха им: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях и Господ е сред тях. А защо възвисявате себе си над Господнето общество?

⁴ А Мойсей, като чу това, падна по лице

⁵ и говори на Корей и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще приближи при Себе Си. И когото Той избере, него и ще приближи при Себе Си.

⁶ Това направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

⁷ сложете в тях огън и сложете в тях тамян утре пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова, синове Левиеви!

⁸ И Мойсей каза на Корей: Чуйте сега, синове Левиеви:

⁹ малко ли ви е това, че Израилевият Бог ви отдели от Израилевото общество, и ви приближи при Себе Си, за да служите в Господнята скиния и да стоите пред народа, за да му служите?

¹⁰ Той те приближи при Себе Си заедно с всичките ти братя, Левиеви синове; а сега искате и свещенството.

¹¹ Така че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, че да роптаете против него?

¹² И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

¹³ Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, че още и владетел искаш да ни станеш.

¹⁴ При това, ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим нивя и лозя. Или искаш да извадиш очите на тези хора? Няма да дойдем.

¹⁵ Тогава Мойсей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и никому не съм сторил зло.

¹⁶ И Мойсей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да застанете пред Господа – ти и те, и Аарон;

¹⁷ и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон – всеки своята кадилница.

¹⁸ И тъй, те взеха всеки кадилницата си, сложиха огън в тях, сложиха в тях и тамян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Мойсей и Аарон,

¹⁹ И Корей събра срещу тях цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господнята слава се яви на цялото общество.

²⁰ Тогава Господ говори на Мойсей и Аарон, казвайки:

²¹ Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг.

²² А те паднаха по лице и рекоха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

²³ Тогава Господ каза на Мойсей:

²⁴ Говори на обществото, кажи: Отстъпете от шатрите на Корей, Датан и Авирон.

²⁵ И тъй, Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израилевите старейшини.

²⁶ И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките техни грехове.

²⁷ И тъй, те навред отстъпиха от шатрите на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на своите шатри с жените си и малките си деца.

²⁸ И рече Мойсей: Ето как ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тези дела, и че не от себе си го правя:

²⁹ ако тези човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;

³⁰ но ако Господ извърши нещо ново – ако земята отвори устата си, и ги погълне заедно с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в шеол, тогава ще познаете, че тези човеци са презрели Господа.

³¹ Като изговори той всички тези думи, земята се разпукна под тях.

³² Земята отвори своята паст и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви люде и всичкия им имот.

³³ Те слязоха живи в шеол с всичко тяхно, земята ги покри и те изчезнаха от обществото.

³⁴ И всички израиляни, които бяха около тях, побягнаха при техния вик, като казваха: Да не погълне и нас земята.

³⁵ И огън излезе от Господа и пояде онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамяна.

³⁶ След това Господ говори на Мойсей, казвайки:

³⁷ Кажи на Елеазар, сина на свещеника Аарон, да прибере кадилниците от изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък, защото святи са

³⁸ кадилниците на тези човеци, които съгрешиха против собствената си душа. И нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, понеже те ги принесоха пред Господа, затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израиляните.

³⁹ И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,

⁴⁰ за да напомнят на израиляните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане като с Корей и дружината му, както Господ му бе казал чрез Мойсей.

⁴¹ А на утрешния ден цялото общество израиляни възроптаха против Мойсей и Аарон, като казаха: Вие избихте Господните служители.

⁴² Но когато обществото се събра против Мойсей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри и Господнята слава се яви.

⁴³ И Мойсей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

⁴⁴ И Господ говори на Мойсей, казвайки:

⁴⁵ Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха по лице.

⁴⁶ Тогава Мойсей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, морът започна.

⁴⁷ Аарон направи както каза Мойсей и се завтече сред обществото; и ето, морът беше започнал сред народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за людете.

⁴⁸ А като застана между мъртвите и живите, морът престана.

⁴⁹ Умрелите от мора бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха поради делото на Корей.

⁵⁰ И Аарон се върна при Мойсей до входа на шатъра за срещане, защото морът престана.