И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.
Трето Царе 3:26 - Библия ревизирано издание Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го. Цариградски Тогаз онази жена на която беше живият син говори на царя (защото утробата й я заболя за сина й) и рече: О, господарю мой! дай й живото дете, и недей го умъртвява. А другата рече: Нито мое да е, нито твое: разделете го. Ревизиран Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го. Верен Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина є, и каза: О, господарю мой, дайте є живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го! Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“ Библия синодално издание (1982 г.) И отговори на царя оная жена, чийто беше живият син, защото цялата ѝ вътрешност се бе развълнувала от жалост към нейния син: о, господарю мой! Дайте ѝ това дете живо и го не убивайте. А другата казваше: нека не бъде ни мое, ни твое, сечете. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го. |
И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.
И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.
Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:
Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.
Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост, казва Господ.
Как да те предам, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали.
И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание,
Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?