Трето Царе 3 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Соломон проси мъдрост

¹ А Соломон се сроди с египетския цар, Фараон, като взе Фараоновата дъщеря; и я доведе да живее в Давидовия град, докато свърши съграждането на своя дом и на Господния дом, и на стената около Ерусалим.

² Но народът принасяше жертва по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господнето име.

³ И Соломон възлюби Господа, и ходеше според повеленията на баща си, Давид; само че принасяше жертва и кадеше по високите места.

⁴ И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на онзи жертвеник.

⁵ А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

⁶ А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си – баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и с искрено сърце; и Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

⁷ И сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; а аз съм малко момче, не зная как да управлявам.

⁸ И слугата Ти е сред народа, който Ти си избрал, народ голям, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

⁹ Сега дай на слугата Си мъдро сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този Твой голям народ?

¹⁰ И тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска това нещо.

¹¹ И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си мъдрост, за да разбираш в раздаването на правосъдие,

¹² ето, сторих както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце – преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на тебе.

¹³ А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

¹⁴ И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

¹⁵ И се събуди Соломон; и ето, бе сън. След това дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

Мъдро управление

¹⁶ Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него.

¹⁷ И едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих, като живеех с нея в къщата.

¹⁸ И на третия ден откак родих аз, роди и тази жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

¹⁹ И през нощта умрял синът на тази жена, понеже легнала отгоре му.

²⁰ А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, когато слугинята ти спеше, и го сложила на своята пазва, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

²¹ И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; и на сутринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

²² А другата жена каза: Не; живият е мой син, а мъртвият е твой син. А първата каза: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говореха пред царя.

²³ Тогава рече царят: Едната казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не; мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

²⁴ И рече царят: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

²⁵ И рече царят: Разсечете на две живото дете и дайте половината на едната и половината – на другата.

²⁶ Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го.

²⁷ Тогава царят в отговор рече: Дайте на тази живото дете и недейте го убива; тя е майка му.

²⁸ И целият Израил чу за съда, който царят отсъди; и се бояха от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.