Първо Коринтяни 9:17 - Библия ревизирано издание Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество. Още версииЦариградски Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено. Ревизиран Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само <изпълнявам> повереното ми настойничество: Новият завет: съвременен превод Ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор, Верен Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. Библия синодално издание (1982 г.) Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба. |
А ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си и Му служи с цялото си сърце и с цялата си душа; защото Господ изпитва всички сърца и знае всички помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го изоставиш, ще те отхвърли завинаги.
Но кой съм аз и кой е народът ми, за да можем да принесем доброволно принос като този? Защото всичко е от Теб и от Твоето даваме на Тебе.
златото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?
Тогава народът се зарадва, защото жертваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Господа; също и цар Давид се зарадва твърде много.
И народът благослови всички онези хора, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Йерусалим.
После чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.
Но ако кажа: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.
И така, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господнята ръка беше мощна върху мене.
Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.
Дано някой от вас да затвори вратата на храма, за да не палите огън на жертвеника Ми напразно! Аз не благоволя към вас, казва Господ на Силите, нито ще приема принос от ръката ви.
Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи.
Господ каза: А кой е онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домашните си слуги, за да им дава навреме определената храна?
Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
При това този, който сади, и този, който напоява, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.
И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.
Защото ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма.
а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните
на която аз станах служител по Божията наредба, която ми беше възложена заради вас, да проповядвам напълно словото на Бога,
но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.
но без да зная твоето мнение, не искам да направя нищо, за да не бъде твоята добрина като от принуждение, а доброволна.