Когато плачех в душата си с пост, това ми стана за укор;
И плаках и изнурявах с пост душата си; Но то ми стана за укор.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор.
защото ревността за Твоя дом ме изяде и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.
Когато плачех в душата си с пост, ме хулеха;
Моята ревност ме изяде, защото противниците ми забравиха Твоите думи.
А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.