и ако племената от земята донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
Матей 18:28 - Библия ревизирано издание Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. Още версииЦариградски Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. Ревизиран Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш. Новият завет: съвременен превод По-късно същият този слуга намерил друг слуга, който му дължал сто динария. Сграбчил го за гърлото и казал: «Върни ми парите, които ми дължиш!» Верен Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш! Съвременен български превод (с DC books) 2013 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ Библия синодално издание (1982 г.) Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; |
и ако племената от земята донесат стоки или каквато и да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свят ден; и да се отказваме от обработването на земята всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите хора, като им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си. И свиках против тях голямо събрание и им казах:
Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи.
Така казва Господ Йехова: Стига вече, князе Израилеви; отдалечете насилието и грабителството и извършвайте правосъдие и правда; престанете да изпъждате народа Ми от притежанията им, казва Господ Йехова.
Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.
А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.
А ето правилото за опрощаване: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.