А Мардохей, като научи за всичко, което беше станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и викаше силно и горчиво.
Исаия 22:4 - Библия ревизирано издание Затова казах: Оставете ме; ще плача горко; не се мъчете да ме утешавате за опустошението на дъщерята на народа ми. Цариградски За това рекох: Оттеглете се от мене: ще плача горко: Не се трудете да ме утешите За опустошението на дъщерята на людете ми. Ревизиран Затова рекох: Отвърнете се от мене; ще плача горко; Не се трудете да ме утешавате За опустошението на дъщерята на людете ми. Верен Затова казах: Отвърнете се от мен, ще плача горчиво! Не се трудете да ме утешавате за опустошението на дъщерята на народа ми. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Затова рекох: „Не ми обръщайте внимание, защото горчиво плача. И не се опитвайте да ме утешите за опустошението на дъщерята на моя народ, Библия синодално издание (1982 г.) Затова казвам: оставете ме, горко ще плача; не силете се да ме утешавате, задето е разорена дъщерята на моя народ. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Затова казвам: Отвърнете се от мене; ще плача горко. Не се трудете да ме утешавате за опустошението на народа ми. |
А Мардохей, като научи за всичко, което беше станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и викаше силно и горчиво.
В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.
В улиците си те се опасват с вретища; по покривите на къщите си и по площадите си всички те ридаят, потънали в плач.
Но ако не послушате това, душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви; и окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи, защото стадото Господне бива заведено в плен.
Така казва Господ: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач; Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.
Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.
Дъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
О, да би била главата ми вода, очите ми – извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!
и нека побързат да подемат ридание за нас, за да проронят очите ни сълзи и клепачите ни да излеят вода.
Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.
Даде се да се излъска, за да се държи в ръка; този меч е наострен и излъскан, за да се даде в ръката на погубителя.
ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.
Затова ще ридая и ще плача, ще ходя съблечен и гол; ще вия като чакалите и ще жалея като щраусите.
„Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече.“
И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко.