Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Числа 11:5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

Вижте главата

Цариградски

Ние помним рибата която ядяхме в Египет даром, и краставиците, и дините, и праса, и червения и чесновия лук;

Вижте главата

Ревизиран

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

Вижте главата

Верен

Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна;

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

Вижте главата

Библия синодално издание (1982 г.)

помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;

Вижте главата



Числа 11:5
7 Кръстосани препратки  

от човеци, Господи, с ръката Си, от светските човеци, чийто дял е в тоя живот, и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с чада и останалия си имот оставят на внуците си.


И казаха им израиляните: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост! Защото ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.


И Сионовата дъщеря е изоставена като заслон в лозе, като колиба в бостан, като обсаден град.


и речете: Не, но ще идем в Египетската земя, където няма да видим война, нито да чуем тръбен глас, нито да огладнеем за хляб и там ще живеем –


Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме лишени от всичко и бяхме довършени от меч и от глад.


И всички израиляни роптаеха против Мойсей и Аарон; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!


чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща.