Изход 16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Манната и пъдпъдъците

¹ Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израиляни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

² И зароптаха цялото общество израиляни против Мойсей и Аарон в пустинята.

³ И казаха им израиляните: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост! Защото ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.

⁴ Тогава каза Господ на Мойсей: Ето, ще направя да вали хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги изпитам ще ходят ли по закона Ми или не.

⁵ А на шестия ден нека сготвят донесеното, което ще бъде два пъти колкото събират всеки ден.

⁶ И тъй, Мойсей и Аарон казаха на всичките израиляни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

⁷ а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Него. Защото ние какво сме, че да роптаете против нас?

⁸ Мойсей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, а на сутринта – хляб до насита; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.

⁹ И рече Мойсей на Аарон: Кажи на цялото общество израиляни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.

¹⁰ И докато Аарон говореше на цялото общество израиляни, те обърнаха погледа си към пустинята, и ето, Господнята слава се яви в облака.

¹¹ И Господ говори на Мойсей, казвайки:

¹² Чух роптанията на израиляните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

¹³ И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

¹⁴ И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

¹⁵ Като го видяха израиляните, казаха си един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

¹⁶ Ето какво заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатъра му.

¹⁷ И израиляните сториха така и събраха, кой много, кой малко.

¹⁸ И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

¹⁹ Мойсей още им рече: Никой да не оставя от това до утре.

²⁰ При все това, те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта; но то червяса и се вмириса; и Мойсей им се разгневи.

²¹ И всяка сутрин го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, стопяваше се.

²² А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Мойсей.

²³ А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, свята почивка Господня; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане, да ви стои за утре.

²⁴ И тъй, сложиха го настрана до сутринта, както заповяда Мойсей; и не се вмириса, нито се намери червей в него.

²⁵ Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господня; днес няма да го намерите на полето.

²⁶ Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира.

²⁷ Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

²⁸ Тогава рече Господ на Мойсей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

²⁹ Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.

³⁰ И тъй, народът си отпочиваше на седмия ден.

³¹ А Израилевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

³² Тогава Мойсей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

³³ И Мойсей рече на Аарон: Вземи един съд и като сложиш в него количеството на един гомор манна, положи го пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.

³⁴ И така, Аарон го положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Мойсей.

³⁵ И израиляните ядоха манна четиридесет години, докато дойдоха в обитаема земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

³⁶ А гоморът е една десета от ефата.