И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
Трето Царе 21:5 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е духът ти тъжен и не ядеш хляб? Цариградски И дойде при него Иезавел жена му та му рече: Защо е духът ти дряхъл, та не ядеш хляб? Ревизиран Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб? Верен А жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е толкова мрачен духът ти и не ядеш хляб? Съвременен български превод (с DC books) 2013 Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“ Библия ревизирано издание Тогава жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е тъжен духът ти, че не ядеш хляб? Библия синодално издание (1982 г.) При него влезе жена му Иезавел и му каза: защо си смутен духом, че и хляб не ядеш? |
И като видя жената, че дървото е добро за храна и приятно за очите, дърво желано, защото дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
И рече на Амнон: Защо ти, сине на царя, слабееш толкова от ден на ден? Не щеш ли да ми откриеш причината? И Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брат ми Авесалом.
И като че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоам, Наватовия син, ами взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етбаал, и отиде да служи на Ваал и да му се покланя.
защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка и ги бе скрил: петдесет – в една пещера и петдесет – в друга, и ги беше хранил с хляб и вода.)
Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако утре, около този час, не направя с твоя живот каквото е било направено с живота на всеки от тях.
(Никой наистина не беше подобен на Ахав, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел,
И Ахав дойде у дома си тъжен и огорчен поради онова, което езреелецът Навутей му каза, като рече: Не искам да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб.
А той ѝ каза: Понеже рекох на езреелеца Навутей: Дай ми лозето си с пари или, ако обичаш, ще ти дам друго лозе вместо него; а той отговори: Не искам да ти дам лозето си.
затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? Това не е друго, освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
Тогава Естир повика Атах, един от скопците на царя, когото той бе определил да ѝ прислужва, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.