И докато се молеше Ездра и се изповядваше, плачейки, паднал пред Божия дом, събра се при него много голямо множество израиляни – мъже, жени и деца, защото народът плачеше много горчиво.
Съдии 2:4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас. Цариградски И като говори ангел Господен тези думи на всичките Израилеви синове, людете възвишиха гласа си и плакаха. Ревизиран И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас. Верен И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас. Библия ревизирано издание И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно. Библия синодално издание (1982 г.) Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака. |
И докато се молеше Ездра и се изповядваше, плачейки, паднал пред Божия дом, събра се при него много голямо множество израиляни – мъже, жени и деца, защото народът плачеше много горчиво.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.
С плач ще дойдат; и като се молят, ще ги доведа; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил, и Ефрем е първородният Мой.
Но – казва Господ – даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание;
А върху Давидовия дом и върху ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление. И те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.
Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега; защото ще се засмеете.
И като застана отзад при нозете Му, и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. После ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше ги с мирото.
Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.
Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще се намерят между ребрата ви и боговете им ще ви бъдат примка.
И тъй, вестителите дойдоха в Сауловия град Гавая, и казаха тези думи на всеослушание пред народа; и всички плакаха с висок глас.
И тъй, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден и рекоха там: Съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше израиляните в Масфа: