Второ Коринтяни 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹ И тъй, любезни, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.

Радостта на Павел

² Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, от никого не сме се възползвали.

³ Не казвам това, за да ви осъждам: защото по-напред рекох, че сте в сърцата ни, за да сме заедно и като умрем, и като живеем.

⁴ Голямо е моето доверие във вас, много се хваля с вас, изпълнен съм с утеха; във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

⁵ Защото, откакто дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме утеснявани: отвън борби, отвътре страхове.

⁶ Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с пристигането на Тит;

⁷ и не просто с пристигането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.

⁸ Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; макар и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви е наскърбило, но само за малко време.

⁹ Сега се радвам, не за наскърбяването ви, но защото вашето наскърбяване ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да не понесете никаква вреда от нас в нищо.

¹⁰ Защото скръбта по Бога ражда спасително покаяние, което води до спасение и не оставя разкаяние, а светската скръб ражда смърт.

¹¹ Защото, ето това ваше скърбене по Бога какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво очакване, каква ревност, каква готовност да видите възмездие! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това дело.

¹² И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясно пред Бога доколко сте ни предани.

¹³ Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, задето вие всички сте успокоили духа му.

¹⁴ Защото, ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истинна.

¹⁵ И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

¹⁶ Радвам се, че във всичко мога да ви се доверя.