Но къде тогава са твоите богове, които си направи? Те нека станат, ако могат да те избавят във времето на бедствието ти! Защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо.
Плачът на Йеремия 1:19 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да подкрепят душата си. Цариградски Повикнах моите рачители, но те ме излъгаха: Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града Когато търсеха храна за себе си за да се повърне животът им. Ревизиран Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им. Верен Повиках любимите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът им. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Зова любовниците си, но те ме излъгаха. Свещениците ми и старците ми умират от глад в града, когато си търсят храна, за да запазят живота си. Библия ревизирано издание Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им. Библия синодално издание (1982 г.) Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна – душа да подкрепят. |
Но къде тогава са твоите богове, които си направи? Те нека станат, ако могат да те избавят във времето на бедствието ти! Защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо.
Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят; защото те нараних с рана като от неприятел, с наказание от жесток човек, поради многото твои беззакония, и понеже греховете ти се умножиха.
А ти, опустошена какво ще направиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да изпишеш лицето си, напразно ще се разкрасиш; любовниците ти ще те презрат, ще искат живота ти.
Как самотно седи градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня сред областите, стана поданица!
Целият му народ въздиша и иска хляб; дава драгоценните си неща за храна, за да подкрепи душата си. Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!
Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; от всичките ѝ любовници няма кой да я утеши; всички нейни приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.
Погледни, Господи, виж на кого си причинил това! Да ядат ли жените рожбите си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?
Очите ни се изнуриха да чакат напразно помощ; в очакването си очаквахме народ, който не можеше да ни спаси.