Онлайн Библия

Реклами


Цялата библия Старият завет Нов завет




Деяния 27:21 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба.

Вижте главата

Още версии

Цариградски

А подир много неядене, застана Павел между тях и рече: Трябваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета.

Вижте главата

Ревизиран

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и пагуба.

Вижте главата

Новият завет: съвременен превод

От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби.

Вижте главата

Верен

А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

Вижте главата

Съвременен български превод (с DC books) 2013

След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.

Вижте главата

Библия ревизирано издание

А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

Вижте главата
Други преводи



Деяния 27:21
8 Кръстосани препратки  

А Рувим им отговори: Не ви ли казах: Не съгрешавайте против момчето? Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.


И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.


И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит.


И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.


И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон.