Biblia Todo Logo
Онлайн Библия

- Реклами -




Деяния 27:20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

20 И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

Вижте главата копие


Още версии

Цариградски

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всяка надежда за спасение.

Вижте главата копие

Ревизиран

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

Вижте главата копие

Новият завет: съвременен превод

20 Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.

Вижте главата копие

Верен

20 И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

Вижте главата копие

Съвременен български превод (с DC books) 2013

20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.

Вижте главата копие




Деяния 27:20
15 Кръстосани препратки  

А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.


Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда.


в онова време бяхте отделени от Христа, отстранени от израилевото гражданство, и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога в света.


Тогава ми рече: Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали.


Пази ногата си да не ходи боса и гърлото си – от жажда. Но ти рече: Няма надежда, не; защото залюбих чужденци и след тях ще тръгна.


Уморила си се от дългия път, но пак не си рекла: Няма надежда; намерила си съживление на силата си, затова не си примряла.


три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбини.


Но Господ вдигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, тъй че корабът заплашваше да се разбие.


Той изпрати тъмнина и причини мрак, дано не се възпротивят на думите Му.


И на третия ден със своите ръце изхвърлихме вещите на кораба.


А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба.


Последвай ни:

Реклами


Реклами