И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
Първо Коринтяни 13:12 - Библия ревизирано издание Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. Още версииЦариградски Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат. Ревизиран Защото сега виждаме <нещата> неясно, като в огледало, а тогава <ще ги видим> лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. Новият завет: съвременен превод Сега виждаме мътно отражение в огледало, но когато дойде съвършенството, ще видим лице в лице. Сега знанието ми е частично, но тогава то ще е пълно, така както Бог ме познава напълно. Верен Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото сега гледаме смътно, като в огледало, а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. Библия синодално издание (1982 г.) Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. |
И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
Господ говореше на Моисей лице с лице, както човек говори с приятеля си; а като се връщаше Моисей в стана, младият му служител Исус, Навиновият син, не се отдалечаваше от шатъра.
с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. И така, как не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисей?
Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.
Не че съм сполучил вече, нито съм станал вече съвършен; но се впускам в гонитба, дано уловя, защото и аз бях уловен от Христос Исус.
Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е.