Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека – единият богат, а другият сиромах.
Трето Царе 20:40 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И като беше зает слугата ти тук-там, той се изгуби. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. Цариградски И като се упражняваше рабът ти тук и там, той се изгуби. И рече му Израилевий цар: Този е съдът ти: ти си го съм изрекъл. Ревизиран И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. Верен Но докато слугата ти се занимаваше тук и там, той изчезна. А израилевият цар му каза: Тази е присъдата ти, ти сам я реши. Съвременен български превод (с DC books) 2013 И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“ Библия ревизирано издание Докато слугата ти се занимаваше тук-там, човекът избяга. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. Библия синодално издание (1982 г.) Когато рабът ти се зае с тия и други работи, той се загуби. А израилският цар му каза: такава ти е присъдата; ти сам си я решил. |
Тогава Господ прати Натан при Давид. И той, като дойде при него, му каза: В един град имаше двама човека – единият богат, а другият сиромах.
И жената каза: Тогава защо си намислил такова нещо против Божия народ? Като казва царят това, излиза виновен, загдето не е върнал своя изгнаник.
И когато минаваше царят, той извика към него: Слугата ти влезе в сражението; и ето, един човек като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази този човек; ако побегне някак, твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.
Тогава той побърза, та вдигна покривалото от очите си; и израилският цар го позна, че беше един от пророците.
Проклет да бъде онзи, който върши делото Господне небрежно; и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв.
Господарят му каза: Ще те съдя със собствените ти думи, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, задигам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;