Трето Царе 20 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Венадад воюва срещу Самария

¹ Тогава сирийският цар Венадад събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе и коне, и колесници) и отиде, та обсади Самария и воюва против нея.

² И прати вестители до Израилевия цар Ахав в града да му кажат: Така казва Венадад:

³ Среброто и златото ти е мое; също и жените ти, и най-добрите от чадата ти са мои.

⁴ И Израилевият цар в отговор рече: Както казваш, господарю мой, царю, твой съм аз и всичко, което имам.

⁵ А вестителите пак дойдоха и казаха: Така говори Венадад: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си;

⁶ обаче утре, около този час, ще пратя слугите си при тебе, за да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко което ти се вижда ценно, ще го сложат в ръцете си и ще го отнемат.

⁷ Тогава Израилевият цар повика всички старейшини на страната и каза: Забележете, моля, и вижте, че този човек търси повод за разпра; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми и не му отказах нищо.

⁸ А старейшините и народът му казаха: Да не го послушаш и да не склониш.

⁹ Затова той каза на Венададовите вестители: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, каквото първо заръча на слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, вестителите си отидоха, и отново му донесоха отговор.

¹⁰ Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! И повече да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за по една шепа на всичките мъже, които ме следват.

¹¹ Но Израилевият цар в отговор рече: Кажете му: Онзи, който опасва оръжия, нека не се хвали като онзи, който ги разпасва.

¹² А когато Венадад чу тези думи, той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите; и каза на слугите си: Стройте се за бой. И те се строиха за бой против града.

Ахав побеждава Венадад

¹³ И ето, един пророк дойде при израилския цар Ахав и каза: Така казва Господ: Виждаш ли цялото това голямо множество? Ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ.

¹⁴ А Ахав попита: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ: Чрез слугите на областните управители. Тогава Ахав попита: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти.

¹⁵ Тогава Ахав събра слугите на областните управители, които бяха двеста тридесет и двама души и след тях събра всички израиляни, които бяха седем хиляди души;

¹⁶ и те излязоха около пладне. А Венадад се беше напил в шатрите, той и царете, тридесет и двамата негови съюзници.

¹⁷ Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад да се научи, съобщиха му, казвайки: Мъже излязоха от Самария.

¹⁸ А той каза: Ако са излезли с мир, хванете ги живи, ако ли са излезли за бой, пак живи ги хванете.

¹⁹ И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха от града.

²⁰ И всеки уби човека насреща си; и сирийците побегнаха и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците.

²¹ Тогава Израилевият цар излезе и порази бягащите на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение.

²² След това пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли и внимавай какво правиш; защото, след като измине една година, сирийският цар ще излезе на бой против тебе.

²³ А слугите на сирийския цар му казаха: Техният Бог е Бог на планините, затова израиляните надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях.

²⁴ Затова ето какво да направиш: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави военачалници.

²⁵ После събери войска, колкото войската, която изгуби: кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им, и направи така.

²⁶ Тогава, след като измина една година, Венадад събра сирийците и отиде в Афек, за да се бие с Израил.

²⁷ И израиляните, както бяха събрани и запасени с храна, излязоха насреща им; и израиляните разположиха стана си срещу тях като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната.

²⁸ Тогава Божият човек дойде и каза на израилския цар: Така говори Господ: Понеже сирийците рекоха: Господ е Бог на планините, а не Бог на долините; ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Господ.

²⁹ И стояха разположени в стан едни срещу други седем дни, а на седмия ден завързаха бой; и израиляните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден.

³⁰ А останалите, побягнаха в Афек, в града; и там стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад, и влезе в града, където се скри вътре в една стая.

³¹ Тогава неговите слуги му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека се препашем с вретища и сложим въжета на главите си, и нека излезем при израилския цар, дано би ти пощадил живота.

³² И тъй, като се препасаха с вретища около кръста и сложиха въжета на главите си, дойдоха при израилския цар и рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е.

³³ А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да се хванат за думата му и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си.

³⁴ Тогава Венадад му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти направи улици в Дамаск, както направи баща ми в Самария. А Ахав отговори: И аз ще те пусна, като сключим такъв договор. Така сключи договор с него и го пусна.

Един пророк осъжда Ахав

³⁵ Тогава един човек от пророческите ученици каза на другаря си чрез Господнето слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари.

³⁶ Затова той му каза: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби.

³⁷ После той намери друг човек и каза: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани.

³⁸ Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя царя, като бе прикрил с покривало очите си.

³⁹ И когато минаваше царят, той извика към него: Слугата ти влезе в сражението; и ето, един човек като се отби настрана, доведе едного при мене и рече: Пази този човек; ако побегне някак, твоят живот ще бъде вместо неговия живот или ще платиш един талант сребро.

⁴⁰ И като беше зает слугата ти тук-там, той се изгуби. А израилският цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл.

⁴¹ Тогава той побърза, та вдигна покривалото от очите си; и израилският цар го позна, че беше един от пророците.

⁴² А той му рече: Така казва Господ: понеже ти пусна от ръката си човека, когото аз бях обрекъл на погубване, затова твоя живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ вместо неговия народ.

⁴³ И израилският цар дойде в Самария и се прибра у дома си тъжен и огорчен.