Никакво упование в плътта1 Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а то вас предпазва. 2 Пазете се от безнравствените учители, пазете се от злите работници, пазете се от лъжливото обрязване, 3 защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме и се хвалим с Христа Исуса, и не се уповаваме на плътта. 4 При все че аз мога и на плътта да се уповавам. Ако някой друг мисли, че може да се уповава на плътта, то аз още повече, 5 бидейки обрязан на осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, по закона фарисей, 6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. 7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох заради Христа. 8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, 9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, 10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в споделянето на Неговите страдания, ставайки уподобен на Него в смъртта Му, 11 та дано някак достигна възкресението на мъртвите. Гонене на крайната цел12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня, дано уловя това, за което и аз бях уловен от Христа Исуса. 13 Братя, аз не считам, че вече съм го уловил, но едно правя – като забравям което е зад мене и се стремя силно към това, което е пред мене, 14 спускам се към прицелната точка за наградата на Божието ми отгоре призвание в Христа Исуса. 15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него. 16 Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [и същото да мислим]. 17 Братя, подражавайте ми и гледайте тези, които живеят така, както ние ви дадохме за пример. 18 Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст; 19 чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща. 20 Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, 21 Който, чрез силата, с която покорява всичко на Себе Си, ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло. |