ПСАЛОМ 137 (по слав. 136)1 При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме за Сион; 2 на върбите всред него окачихме арфите си. 3 Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха мъчили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от Сионските песни. 4 Как да пеем песента Господня в чужда земя? 5 Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си! 6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие. 7 Помни, Господи, едомците в деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му! 8 Дъще Вавилонска, която ще бъдеш запустена, блажен онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! 9 Блажен онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца! |