а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене.
Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг, и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ! Нека моят възлюбен да дойде в градината си и да вкуси прекрасните ѝ плодове.
Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах своята смирна със своите ухания, ядох медените си пити със своя мед, пих си виното със своето мляко. Яжте, приятели, пийте, обични, и се насищайте.
Когато юдейският цар Седекия и всичките му войници ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата между двете стени, и се запътиха към Йорданската долина.