Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.
Откровение 4:10 - Ревизиран двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: Más versionesЦариградски двадесетте и четири старци падат пред седналия на престола, и се покланят живеещему във веки веков, и полагат венците си пред престола, и казват: Новият завет: съвременен превод двадесет и четиримата старейшини падат пред Седналия на престола и се покланят на Живеещия за вечни векове. Те хвърлят венците си пред престола и казват: Верен двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, който живее за вечни векове, и хвърлят венците си пред престола, като казват: Съвременен български превод (с DC books) 2013 двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха: Библия ревизирано издание двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: Библия синодално издание (1982 г.) двайсет и четирите старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вовеки веков и полагаха венците си пред престола, казвайки: |
Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.
А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите <камъни> та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века.
Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.
(По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.
А в края на тия дни аз Навуходоносор подигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род;
И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.
Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:
Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.
И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!
Начаса се намерих в <изстъпление чрез> Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.
И около престола имаше двадесет и четири престола, и <видях, че> на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.
И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,
И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.
И всичките ангели стояха около престола и <около> старците и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола, та се поклониха Богу, казвайки: