Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не числите ли вече да се бунтувате против царя?
Псалми 123:4 - Библия синодално издание (1982 г.) води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, – Цариградски Пресити се душата ни От укора на безгрижните И от презрението на гордите. Ревизиран Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите. Верен Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 душата ни е достатъчно преситена на хули от надменни и на унижение от горделиви. Библия ревизирано издание Пресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Пресити се душата ни от надменността на охолните и от презрението на горделивите. |
Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски и Гешем Арабец, присмиваха ни се и думаха с презрение: каква е тая работа, която вършите? Не числите ли вече да се бунтувате против царя?
Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.
И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;
Стреснете се вие, безгрижни! ужасете се вие, нехайни! снемете дрехите, оголете се и кръст препашете.
Жени безгрижни! станете, послушайте гласа ми; дъщери нехайни! приклонете слух към думите ми.
От младини Моав си беше в покой, седеше на дрождието си и не е бивал преливан от съд в съд и в плен не е ходил; затова си оставаше в него вкусът му, и миризмата му се не изменяше.
Не беше ли у тебе Израил за присмех? нима той между крадци биде хванат, та ти, щом само заговореше за него, клатеше глава?
Чухме за гордостта на Моава, гордост извънмерна, за неговото високомерие и неговата надменност, за неговото перчене и горделивото му сърце.
Горко на безгрижните в Сион и на надяващите се на планината Самарийска големци от първенствуващия народ, при които дохожда домът Израилев!
А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха у тях, с нищо друго тъй не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или слушат нещо ново.
Като чуха за възкресение на мъртви, едни се присмиваха, а други думаха: друг път щем те послуша за това.
Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.
Погледна филистимецът и, като видя Давида, с презрение го изгледа, понеже беше млад, рус и хубавец.