Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.
Исаия 22:2 - Библия синодално издание (1982 г.) Шумний граде, който се вълнуваш, граде, който ликуваш! Твоите избити не са с меч убити, нито са в битка умрели; Цариградски Ти, пълний с викове, Граде на метеж, граде на веселба, Убиените твои не бидоха с нож убити, Нито умреха в бой. Ревизиран О ти, пълен с викове, Шумни граде, весели граде? Убитите ти не се убиха с нож, Нито умряха в бой. Верен ти, пълен с викове, шумен граде, ликуващ граде? Твоите убити не са убити с меч, нито са умрели в бой. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Граде, крепост на веселието, изпълнен с шум и видение. Твоите убити не са изтребени с меч и не са загинали във война. Библия ревизирано издание о, ти, пълен с викове, шумни граде, весели граде? Убитите ти не бяха убити с меч, нито умряха в бой. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г о, ти, изпълнен със смут, граде; о, град на безредици и пир? Убитите ти не бяха убити с меч, нито умряха в бой. |
Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.
Това ли е вашият ликуващ град, комуто началото е от древни дни? Нозете му го носят, да се скита в страна далечна.
В земята на народа ми ще растат тръни и бодили, също и по всички увеселителни домове в ликуващия град;
защото чертозите ще бъдат оставени; шумният град ще бъде напуснат; Офел и кулата завинаги ще служат, вместо пещери, за прибежище на диви осли и на пасещи стада,
Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: „не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп:
Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички – мъртви тела.
Излизам на полето, – и ето, убити с меч; влизам в града, – и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.
„тъй казва Господ: който остане в тоя град, ще умре от меч, глад и мор; а който отиде при халдейци, ще бъде жив, и неговата душа ще му бъде вместо плячка, и той ще остане жив.
В четвъртия месец, в деветия ден на месеца, се усили гладът в града, и народът на страната нямаше хляб.
Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.
„Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод – младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
Близки и далечни твои ще се ругаят над тебе, който оскверни името си, който се прочу с буйство.
Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.