И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.
Софония 2:15 - Библия ревизирано издание Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна в развалина, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръката си. Цариградски Този е веселещий се град, Живеещий безгрижно, Който говореше в сърдцето си: Аз съм, и няма друг освен мене. Как стана пуст, Обиталище на зверове! Всеки що заминва по край него Ще позвизди и помаха с ръката си. Ревизиран Тоя е веселещият се град, Който живееше безгрижно, Който думаше в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друг! Как се обърна на пустота, Обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, Ще подсвирне и помаха с ръката си. Верен Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм, и освен мен няма друг! Как се обърна в пустош, в обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне, ще помаха с ръката си. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка. Библия синодално издание (1982 г.) Ето какво ще стане тържествуващият град, който живее безгрижно и казва в сърце си: „аз съм, и няма други освен ме не“. Как стана той развалина, леговище за зверове! Всеки, минавайки покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка. Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна на пустош, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръка. |
И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.
о, ти, пълен с викове, шумни граде, весели граде? Убитите ти не бяха убити с меч, нито умряха в бой.
Треперете, вие, охолни; смутете се, вие, нехайни; съблечете се и се оголете, и опашете кръста си с вретище.
защото палатът ще бъде изоставен, шумният град ще бъде напуснат, крепостта и кулата ще станат завинаги пещери – наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
Станете, вие, безгрижни жени, и слушайте гласа ми; чуйте думата ми, вие, безгрижни дъщери:
Понеже си била дръзка в нечестието си и си казала: Никой не ме вижда, – понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили и си казала в сърцето си: Аз съм – и освен мене няма друга, –
за да направят земята си предмет на учудване и на вечно подсвиркване, така че всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава.
Ще направя този град предмет на учудване и подсвиркване; всеки, който минава през него, ще се почуди и ще подсвирне поради всичките му язви.
Поради гнева Господен тя няма да бъде населена, а цяла ще запустее; всеки, който минава през Вавилон, ще се учуди и ще подсвирне за всички негови язви.
Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!
Как покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си, хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израил. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!
Всички, които заминават по пътя, изпляскват с ръце против тебе, подсвиркват и кимват с главите си, поради йерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, и градът, за който цял свят се радва?
Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; за ужас си станал и няма да те има довека.
Сине човешки, кажи на тирския княз: Така казва Господ Йехова: Понеже се е надигнало сърцето ти и ти си казал: Аз съм бог, седя на Божието седалище сред моретата; а пък ти си човек, а не бог, ако и да си поставил сърцето си, като че е Божие сърце
Тогава ще кажеш ли пред онзи, който те убива: Аз съм бог? Но ти си човек, а не бог, в ръката на онзи, който те убива.
Говори и кажи: Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, великото чудовище, което лежиш сред реките си и казваш: Реката ми е моя; аз я направих за себе си.
Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си – чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти.
Няма лек за язвата ти; раната ти е люта; всички, които чуят вестта за теб, изпляскват с ръце заради тебе; защото върху кого не е падало винаги нечестието ти?