А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?
Псалми 123:4 - Библия ревизирано издание Пресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите. Цариградски Пресити се душата ни От укора на безгрижните И от презрението на гордите. Ревизиран Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите. Верен Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите. Съвременен български превод (с DC books) 2013 душата ни е достатъчно преситена на хули от надменни и на унижение от горделиви. Библия синодално издание (1982 г.) води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, – Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Пресити се душата ни от надменността на охолните и от презрението на горделивите. |
А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Искате да се надигнете против царя ли?
Този, чиито крака са близо до подхлъзване, е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.
Треперете, вие, охолни; смутете се, вие, нехайни; съблечете се и се оголете, и опашете кръста си с вретище.
Станете, вие, безгрижни жени, и слушайте гласа ми; чуйте думата ми, вие, безгрижни дъщери:
Моав е бил на спокойствие от младините си и е почивал като вино на дрождите си; не е бил претакан от съд в съд, нито е ходил в плен; затова вкусът му си е останал в него и духът му не се е променил.
Защото Израил не стана ли за присмех пред тебе? Намери ли се той между крадци, така че колкото пъти говориш за него, движиш рамената си презрително?
Чухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високоумието, високомерието, надутостта му и надменността на сърцето му.
Горко на охолните в Сион и на живеещите безгрижно в Самарийската планина, на бележитите мъже от главния между народите, при които идва Израилевият дом!
(А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)
А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.
Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет на света – и досега всички ни имат за отрепки.
И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.