И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло,
Исаия 65:2 - Библия ревизирано издание Протягах ръцете си цял ден към бунтовнически народ, които ходят по лош път след своите помисли – Цариградски Прострех ръцете си вес ден Към непокорливи люде, Които ходят по път не добър Вслед своите помишления: Ревизиран Простирах ръцете си цял ден Към бунтовнически люде, Които ходят по недобър път След своите помисли, - Верен Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен, който ходи по недобър път след своите помисли; Съвременен български превод (с DC books) 2013 Всеки ден протягах ръцете Си към непокорния народ, който ходеше по лош път според своите помисли. Библия синодално издание (1982 г.) Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли, – Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Простирах ръцете Си цял ден към един непокорен народ, който ходи по недобър път след своите помисли – |
И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,
Чуйте, небеса, и дай ухо, земльо. Защото Господ е говорил, като е казал: Деца отхраних и възпитах; но те се разбунтуваха против Мене.
Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; всеки от тях обича подкупи и тича след възнаграждения; те не осъждат право сирачето, нито идва при тях делото на вдовицата.
Горко на непокорните деца, казва Господ, които се съветват, но не с Мен, и които сключват договори, но не чрез Моя Дух, и прибавят грях към грях;
че те са непокорен народ, деца – лъжци, деца, които не искат да слушат поуката Господня,
Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният – помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро.
Защото Моите помисли не сакато вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ.
Но те се разбунтуваха и оскърбиха Святия Негов Дух; затова Той се обърна и им стана неприятел, и сам воюва против тях.
Защото Аз зная делата и помислите им и иде времето, когато ще събера всички народи и езици; и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
Който коли вол, е както онзи, който убива човек; който жертва агне – както онзи, който пресича врат на куче; който принася хлебен принос – както онзи, който принася свинска кръв; който кади възпоменателен ливан – както онзи, който благославя идол. Да! Както те са избрали своите пътища и душата им се наслаждава в гнусотиите им,
така и Аз ще избера мечтите им и ще докарам върху тях онези неща, от които те се боят; защото когато виках, никой не отговаряше, когато говорех, те не слушаха; а вършеха това, което беше зло пред Мен, и избираха онова, което Ми беше неугодно.
А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.
В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен; и всички народи ще се съберат при него в името Господне, в Йерусалим, и няма да ходят вече според упоритостта на злото си сърце.
Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?
Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си, а ходиха според намеренията и упоритостта на своето нечестиво сърце и отидоха назад, а не напред.
И това да ви бъде за ресни и като ги гледате, да помните всички Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не търсите неща по своите си сърца и по своите си очи, след които неща вие блудствате;
Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошката прибира пилетата си под крилата си, но не искахте!
Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,
и когато чуе думите на тази клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да си каже: Ще живея в мир, макар че ходя с упорито сърце и разорявам поливана земя заедно с безводната.
Защото аз знам непокорството ти и твърдоглавието ти. Приживе на мене вие бяхте непокорни на Господа; а колко повече ще бъдете, след като умра!
Помни и да не забравяш колко си раздразнявал Господа, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на Господа.