Иисус Навин 20:4 - Библия ревизирано издание И когато онзи, който побегне в един от тези градове, застане във входа на градската порта и разкаже за случилото се на всеослушание пред старейшините от онзи град, те нека го приемат в града при себе си и нека му дадат място, и той да живее при тях. Цариградски И когато онзи който побегне в един от тези градове застане във входа на градските врата и си каже работата в слушане на старейшините от онзи град, те да го приемат в града при себе си и да му дадат място, и да живее у тях. Ревизиран И когато оня, който побегне в един от тия градове, застане във входа на градската порта и каже работата си на всеослушание пред старейшините от оня град, те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат място, и той да живее между тях. Верен И когато той избяга в един от тези градове, да застане при входа на градската порта и да заяви делото си на всеослушание пред старейшините на онзи град; и те да го приемат при себе си в града и да му дадат място да живее между тях. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Който избяга в един от тези градове, нека застане при портата на града и да изложи случая си в присъствието на стареите на този град. Те да го приемат в града си и да му дадат убежище, и той да живее у тях. Библия синодално издание (1982 г.) И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях; Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г И когато онзи, който побегне в един от тези градове, застане при входа на градската порта и разкаже случая си на всеослушание пред старейшините от онзи град, те нека го приемат в града при себе си и нека му дадат място, и той да живее между тях. |
защото децата му са далеч от безопасност; съкрушават ги по съдилищата и няма кой да ги отърве;
Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, нито живота ми – заедно с мъже, жадни за кръв,
А когато етиопецът Авдемелех, един от евнусите, който беше в царския дворец, чу как били хвърлили Йеремия в ямата (царят седеше тогава във Вениаминовата порта),
така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;
за да се укрива там онзи убиец, който убие човек без умисъл, по незнание; и тези градове да ви бъдат убежище от отмъстителя за кръвта.