La Biblia Online

Anuncios


Toda la Biblia A.T. N.T.




Римляни 14:22 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Убеждението, което имаш за тези неща, имай го в себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си за това, което одобрява.

Ver Capítulo

Más versiones

Цариградски

Ти имаш вяра: имай я в себе си пред Бога: блажен който не осъжда себе си в това което избира за добро.

Ver Capítulo

Ревизиран

Вярата, която имаш <за тия неща>, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Ver Capítulo

Новият завет: съвременен превод

Нека убежденията ти бъдат тайна между теб и Бога. Благословен е онзи, който не се чувства виновен, когато постъпва така, както смята за добре.

Ver Capítulo

Верен

Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Ver Capítulo

Съвременен български превод (с DC books) 2013

Имаш ли вяра – имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява.

Ver Capítulo

Библия ревизирано издание

Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

Ver Capítulo
Otras versiones



Римляни 14:22
13 Referencias Cruzadas  

Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.


Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; само за онзи, който счита нещо за нечисто, на него е нечисто.


Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.


Но онзи, който се съмнява, осъжда се, ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях.


Един човек уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.


Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.


Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша.


Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?


Но това знание го няма у всички; и някои, като и досега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им, като е слаба, се осквернява.


Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.


Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.


Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.


Любезни, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност спрямо Бога;