Ето Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
Матей 18:31 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; и дойдоха, та казаха на господаря си всичко, което бе станало. Más versionesЦариградски И като видяха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана. Ревизиран А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. Новият завет: съвременен превод Другите слуги видели какво станало и много се натъжили, затова отишли при господаря си и му разказали всичко, което се случило. Верен А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило. Библия ревизирано издание А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало. |
Ето Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!
Царят се наскърби; но заради клетвите си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде.
Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; и хвана го, та го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.
Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна; и ръката му оздравя.
И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
За срам го казвам, като че ли сме били слаби! Но с каквото се осмелява някой да се хвали (като безумец говоря), осмелявам се и аз.
Бъдете послушни и се покорявайте на вашите наставници (защото те бдят за душите ви като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишки; защото да бдят с въздишки, не би било полезно за вас.
Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, понеже сте и самите вие в тяло.