А около залез слънце, дълбок сън нападна на Аврам; и ето, ужас като страшен мрак го обзе.
Даниил 10:9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Чух обаче гласа на думите му; и като чух гласа на думите му, аз паднах в несвяст, с лице към земята. Цариградски чух обаче гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз бях нечувствен, паднал на лицето си, и лицето ми върху земята. Ревизиран Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му аз <паднах> на лицето си в несвяст, с лицето си към земята. Верен И чух гласа на думите му. И когато слушах гласа на думите му, паднах на лицето си замаян, с лицето си към земята. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но въпреки това чух гласа на думите на ангела. Когато го чух да говори, паднах на лицето си вцепенен и така лежах на земята. Библия ревизирано издание Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята. |
А около залез слънце, дълбок сън нападна на Аврам; и ето, ужас като страшен мрак го обзе.
Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.
В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада човеците, когато сънуват на леглата си,
Аз спях, но сърцето ми беше будно. И ето – гласът на възлюбения ми! Той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е напоена с роса, косите ми – с влагата на нощта.
И ето, един подобен на човешки син се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха, и не остана сила в мене.
И като ми говореше, аз паднах в несвяст по лице на земята; но той се допря до мене и ме изправи.
Чух и сърцето ми се смути, устните ми трепереха от гласа; гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих. Защото трябва да чакам спокоен скръбния ден, когато излезе против народа ми и го завладее с войските си.
И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той положи десницата Си върху мене и каза: Не бой се; Аз съм Първият и Последният, и Живият;