Второ Коринтяни 1:9 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. Más versionesЦариградски но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите; Ревизиран даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. Новият завет: съвременен превод Да, в сърцата си чувствахме, че смъртната ни присъда вече е произнесена. Това се случи, за да не се доверяваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. Верен но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите, Съвременен български превод (с DC books) 2013 Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. Библия ревизирано издание даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. |
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; онези, които не могат да опазят живота си.
Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.
Казах си, като преполових дните си: Ще вляза в портите на шеол; лишен съм от остатъка на годините си.
Когато река на праведния, че непременно ще живее, а той, като се уповава на правдата си, извърши зло, ни едно от неговите праведни дела няма да се помни; а поради злото, което е извършил, той ще умре.
И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:
(защото, както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане“).
И Той ни избави от толкова близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави;
Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че бяхме изключително притеснени, вън от силата си, така че се отчаяхме дори за живота си;
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.
като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите – откъдето и го получи обратно като предобраз на възкресението.