Римляни 4:4 - Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. Más versionesЦариградски А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг; Ревизиран А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; Новият завет: съвременен превод Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил. Верен А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; Библия ревизирано издание А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; Библия синодално издание (1982 г.) На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. |
А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела.
Но те биват оправдавани даром, с Неговата благодат, чрез изкуплението, извършено от Иисус Христос,
Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона. Те се препънаха в Камъка за препъване,