Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми.
Деяния 22:9 - Новият завет: съвременен превод Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше. Más versionesЦариградски А тези които бяха с мене светлината видяха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха. Ревизиран А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. Верен А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. Библия ревизирано издание А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. Библия синодално издание (1982 г.) Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха. |
Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми.
Мъжете, които придружаваха Савел, стояха онемели, защото чуха гласа, но не видяха никого.