Тогава Давид и всички люде, които бяха с него, станаха и преминаха Йордан; до зори не остана ни един, който не беше преминал Йордан.
Псалми 42:6 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Тебе от земята Йорданска и върховете на Хермон, от хълма Мицар. Цариградски Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене; За то ще помня за тебе от Иорданската земя И от Ермонимската, от гората Мисар. Ревизиран Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар. Верен Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар. Съвременен български превод (с DC books) 2013 Защо униваш, моя душо, и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него. Библия ревизирано издание Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар. |
Тогава Давид и всички люде, които бяха с него, станаха и преминаха Йордан; до зори не остана ни един, който не беше преминал Йордан.
Когато дойде Давид в Маханаим, Совей, Наасовият син, от Рава на амонците, и Махир, Амииловият син, от Ло-Девар, и галаадецът Верзелай от Рогелим
Угодно е като Хермонската роса, която слиза на Сионските хълми; защото Господ там е заръчал благословението – живота довека.
За диригента, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито чуваш стенанията ми?
Тогава ще вляза при Божия олтар, при Бога, моята превъзходна радост; и с арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой!
Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя; Спасителя мой и Бога мой.
От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; заведи ме на канарата, която е много висока за мене.
Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за Господа и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.
И като пристъпи малко напред, падна по лице и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани?, тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?