Първо Летописи 16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г1 Така внесоха Божия ковчег и го положиха сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога. 2 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови народа в Господнето име. 3 И даде на всеки човек от Израил – мъж и жена, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низа сухо грозде. 4 И определи левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа, Израилевия Бог: 5 първи – Асаф; втори – Захария; после – Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Веная, Овид-Едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с кимвали, 6 а свещениците Веная и Яазиил – да свирят с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет. Давидов благодарствен псалом 7 Тогава, в онзи ден, Давид в благодарност на Господа за пръв път предаде в ръката на Асаф и братята му този псалом: 8 Славословете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте сред народите делата Му. 9 Пейте Му и псалмопейте Му; говорете за всичките Му чудни дела. 10 Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа. 11 Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги. 12 Помнете пречудните дела, които е извършил, знаменията Му и заповедите на устата Му, 13 вие, потомството на Неговия слуга Израил, чада Яковови, избраници Негови. 14 Той е Господ, Бог наш: присъдите Му са по целия свят. 15 Помнете всякога завета Му, словото, което заповяда на хиляда поколения, 16 завета, който сключи с Авраам и клетвата Му към Исаак, 17 която и утвърди на Яков за повеление, на Израил за вечен завет, 18 като каза: на тебе ще дам Ханаанската земя за дял на наследството ви, 19 когато бяхте малцина на брой, малцина и пришълци в нея, 20 и когато прехождаха от народ в народ, и от едно царство в друго царство. 21 Не остави никого да им напакости; ей, заради тях царе изобличи, 22 казвайки: Да не се допрете до помазаните Ми, и да не сторите зло на пророците Ми. 23 Пейте на Господа, жители на целия свят; благовествайте из ден в ден спасението Му. 24 Възвестете между народите славата Му, между всички племена чудните Му дела. 25 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала и за страхопочитание повече от всички богове. 26 Защото всички богове на племената са суетни, а Господ създаде небесата; 27 слава и великолепие са пред Него, сила и радост – на мястото Му. 28 Отдайте на Господа, вие, племена и народи, отдайте на Господа слава и сила. 29 Отдайте на Господа славата, дължима на името Му; донесете принос и влезте пред Него; поклонете се на Господа с великолепие свято. 30 Треперете пред Него, жители на целия свят; защото вселената е утвърдена и не може да се поклати. 31 Да се веселят небесата и да се радва светът; и да казват сред народите: Господ царува. 32 Да бучи морето и всичко, що е в него; нека се радват полетата и всичко, що е в тях. 33 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; защото иде да съди света. 34 Славословете Господа, защото е благ, защото милостта Му е довека. 35 И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни, събери ни и избави ни от народите, за да славословим святото Твое име и да тържествуваме в Твоята хвала. 36 Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, отвека и довека. И целият народ каза: Амин! и възхвалиха Господа. 37 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асаф и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, според ежедневните нужди; 38 остави и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; Овид-Едом, Едутуновия син, и Оса за вратари, 39 а свещеника Садок и братята му свещениците – пред Господнята скиния на високото място в Гаваон, 40 за да принасят всеизгаряне на Господа върху олтара за всеизгарянията всяка сутрин и вечер, точно както е писано в закона, който Господ бе дал на Израил. 41 С тях бяха Еман, Едутун и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е довека. 42 Еман и Едутун отговаряха за тръбите и кимвалите и за свиренето на Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари. 43 И така, целият народ си отиде, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си. |