Неемия 4 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Съпротива срещу възстановяването на стената

¹ А Санбалат, когато чу, че изграждаме отново стената, се разгневи, много възнегодува и се присмя на юдеите.

² И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се укрепяват ли? Ще принасят ли жертви? Ще свършат ли някога? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, както са изгорели?

³ А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже лисица ако се качи по градежа им, ще събори каменната им стена.

⁴ Чуй, Боже наш, защото сме презрени; обърни укорът им върху собствените им глави и ги предай като плячка в земя, където ще са пленници.

⁵ Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото те хвърлиха обиди в лицето на градящите.

⁶ Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половинатаот височината си; защото народът беше взел работата присърце.

⁷ Но когато Санбалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на Ерусалимските стени напредвало и че проломите започнали да се затварят, разгневиха се много;

⁸ и всички заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

⁹ А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи срещу тях за деня и нощта поради заплахата.

¹⁰ Но народът на Юда рече: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

¹¹ А и враговете ни рекоха: Докато усетят или ни видят, ние ще дойдем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.

¹² И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която и страна да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.

¹³ Затова поставих зад най-ниските места в стената, при откритите места – поставих народа по семейства – с мечовете им, с копия и с лъкове.

¹⁴ И като разгледах, станах и рекох на първенците и началниците, и на останалите от народа: Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.

¹⁵ А когато неприятелите ни чуха, че намерението им било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.

¹⁶ И от този ден нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина държеха копия, щитове, лъкове и брони; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

¹⁷ Онези, които градяха стената и носеха товари, и товареха, работеха работата си с едната ръка, а с другата държаха оръжието си;

¹⁸ и всеки от зидарите носеше меча си, опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.

¹⁹ И казах на първенците и началниците, и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;

²⁰ затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

²¹ Така карахме работата; половината мъже държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

²² И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува в Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да работят.

²³ И тъй, нито аз, ни братята ми, ни слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си, даже когато отиваше на водата да се мие.