Йеремия 7 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Лъжливите думи са безполезни

¹ Словото, което дойде към Еремия от Господа:

² Застани при портата на дома Господен и възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господне, всички синове на Юда, които влизате през тези порти, за да се поклоните на Господа.

³ Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си и Аз ще ви утвърдя на това място.

⁴ Не се уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.

⁵ Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

⁶ ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове във ваша вреда,

⁷ тогава ще ви направя да живеете на това място – в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.

⁸ Ето, вие се уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползвате.

⁹ Като крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали,

¹⁰ идвате ли после да стоите пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и да казвате: Отървахме се – за да вършите всички тези мерзости?

¹¹ Този дом, който се нарича с Моето име, скривалище за разбойници ли стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това – казва Господ. –

¹² Но идете сега на мястото Ми в Сило, където отначало установих името Си, и вижте какво му сторих поради злодеянието на Моя народ Израил.

¹³ И сега, понеже извършихте всички тези дела – казва Господ, – и Аз ви говорех, като ставах рано и говорех, но вие не послушахте, и ви виках, но не отговорихте,

¹⁴ затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, на който вие се уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило.

¹⁵ И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото Ефремово потомство.

¹⁶ Затова ти недей се моли за този народ, и не възнасяй вик или молба за него, нито ходатайствай пред Мене, защото няма да те послушам.

¹⁷ Не виждаш ли какво правят те в Юдовите градове и по ерусалимските улици?

¹⁸ Чадата събират дърва и бащите кладат огън, а жените месят тестото, за да направят пити на небесната царица и да направят възлияния на други богове, та да Ме разгневят.

¹⁹ Но Мене ли разгневяват? – казва Господ. – Не себе си ли за техен срам?

²⁰ Затова така казва Господ Еова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място – на човек и на животно, на полските дървета и на земния плод; и ще пламне, и няма да угасне.

²¹ Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: Прибавете всеизгарянията си към жертвите си и яжте месото.

²² Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди за всеизгаряния и жертви, когато ги изведох от Египетската земя,

²³ но това им заповядах: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете народ; и ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, за да благоденствате.

²⁴ Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си, но ходиха по съветите и по упорството на своето нечестиво сърце и отидоха назад, а не напред.

²⁵ От деня, когато излязоха бащите ви от Египетската земя, до днес пращах всичките Си слуги – пророците, при вас; всеки ден ставах рано и ги пращах,

²⁶ но те не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, а закоравиха врата си; постъпиха по-зле от бащите си.

²⁷ Затова, говори им всички тези слова, но те няма да те послушат; извикай към тях, но те не ще ти отговорят.

²⁸ Тогава им кажи: Този е народът, който не слуша гласа на Господа, своя Бог, нито приема наставления; честността изчезна и се изгуби от устата им.

²⁹ Острижи косата си, дъще Ерусалимска, и я хвърли, и плачи със силен глас по високите места, защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

Долината на клането

³⁰ Синовете на Юда сториха това, което бе зло пред Мене – казва Господ. – Поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име и го оскверниха.

³¹ И издигнаха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън – нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало наум.

³² Затова, ето, идат дни – казва Господ, – когато няма да се нарича вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, а Долина на клането; защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде;

³³ и труповете на тези люде ще бъдат храна на небесните птици и на земните зверове; и не ще има кой да ги плаши.

³⁴ Тогава ще прекратя в Юдовите градове и по ерусалимските улици гласа на радостта и гласа на веселието, гласа на младоженеца и гласа на невястата, защото земята ще запустее.