Йеремия 38 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Еремия хвърлен в яма

¹ А Сефатия, Матановият син, Годолия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Малхиевият син, чуха словата, които Еремия говореше на целия народ, като казваше:

² Така казва Господ: Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще му бъде за плячка и ще живее;

³ и така казва Господ: Този град ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.

⁴ Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек; защото омаломощава ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото.

⁵ И цар Седекия каза: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас.

⁶ Тогава взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царевия син Малхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, а тиня; и Еремия затъна в тинята.

⁷ А когато етиопецът Ебед-Мелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу, че спуснали Еремия в ямата, (като седеше царят тогава при Вениаминовата порта,)

⁸ Ебед-Мелех излезе от царския дворец и каза на царя:

⁹ Господарю мой, царю, тези човеци сториха зло във всичко, което направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; той и без друго ще умре от глад там, където е, защото няма вече хляб в града.

¹⁰ Тогава царят заповяда на етиопеца Ебед-Мелех: Вземи от тук тридесет човека със себе си и извади пророк Еремия от ямата, преди да умре.

¹¹ И тъй, Ебед-Мелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия.

¹² И етиопецът Ебед-Мелех каза на Еремия: Сложи сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.

¹³ И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го от ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

Седекия отново се допитва до Еремия

¹⁴ Тогава цар Седекия прати да доведат пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.

¹⁵ А Еремия рече на Седекия: Ако ти го открия, не ще ли ме предадеш на смърт? И ако те съветвам, ти не ще ме послушаш.

¹⁶ Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се с живота на Господа, който е създал душите ни, че няма да те предам на смърт, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.

¹⁷ Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти и този град няма да се изгори с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти.

¹⁸ Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избягаш от ръката им.

¹⁹ И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.

²⁰ И рече Еремия: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас за това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще се опази.

²¹ Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри:

²² Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и ти надделяха; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, се оттеглиха назад.

²³ И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избягаш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори този град с огън.

²⁴ Тогава Седекия каза на Еремия: Никой да не научи за тоя разговор и ти няма да умреш.

²⁵ Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво говори ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни и какво ти каза царят на тебе,

²⁶ тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя да не ме връща в къщата на Йонатан, за да не умра там.

²⁷ Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия и го попитаха; и той им отговори според думите, които царят му беше заповядал. И тъй, те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.

²⁸ И така, Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.