Иисус Навин 14 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Поделяне на земята на запад от Йордан

¹ И ето наследствата, които израиляните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израиляните.

² С жребий се раздели наследството на тези девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Мойсей.

³ Защото Мойсей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Йордан; но на левитите не даде наследство между тях.

⁴ Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

⁵ Както бе заповядал Господ на Мойсей, така сториха израиляните, като разделиха земята.

⁶ Тогава синовете на Юда дойдоха при Исус в Галгал. И Халев, синът на Ефони Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Мойсей за мен и за теб в Кадеш-Варни.

⁷ Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Мойсей ме прати от Кадеш-Варни, за да разгледам земята; и му донесох известие както ми беше на сърце.

⁸ Братята ми обаче, които дойдоха с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно Господа, моя Бог.

⁹ Затова в същия ден Мойсей се закле: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва Господа, моя Бог.

¹⁰ И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тези четиридесет и пет години, откакто Господ говори това на Мойсей, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

¹¹ Но и днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Мойсей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

¹² Затова дай ми тази хълмиста земя, за която Господ говори в онзи ден, защото ти чу в онзи ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене и аз ще ги изгоня, както Господ каза.

¹³ Тогава Исус го благослови; и даде Хеброн за наследство на Халев, Ефониевия син.

¹⁴ Затова Хеброн стана притежание на Халев, син на Ефони Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа, Израилевия Бог.

¹⁵ А отначало името на Хеброн беше Кириат-Арба; а Арба беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.