Евреи 12 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

Бог възпитава Своите синове

¹ Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще,

² като гледаме на Исуса, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

³ Защото размислете за Този, Който издържа такова противопоставяне срещу Себе Си от грешните, за да не ви дотегне и да не ви обхване малодушие.

⁴ Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁵ И забравили сте съвета, който ви увещава като синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито отпадай духом, когато те изобличава Той;

⁶ защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема“.

⁷ Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не наказва?

⁸ Но ако не ви наказват, както наказват всички останали, тогава сте незаконородени, а не синове.

⁹ Освен това, имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

¹⁰ Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да участваме в Неговата святост.

¹¹ Никое наказание не изглежда навремето да е за радост, а за скръб; но после принася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него.

¹² Затова, „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“,

¹³ и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, а напротив, да се изцели.

Предупреждения срещу отхвърлянето на Бога

¹⁴ Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁵ И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;

¹⁶ да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁷ понеже знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

¹⁹ нито до тръбен звук и изричащ думи глас, такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече и дума;

²⁰ (защото не можеха да изтърпят онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни“;

²¹ и толкова страшна беше гледката, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперан“);

²² но вие пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²³ при събора и църквата на първородните, които са записани в небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

²⁴ при Исуса, Посредник на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от Авеловата.

²⁵ Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото, ако онези не избегнаха наказанието, като презряха Този, Който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

²⁶ Чийто глас разтърси тогава земята; а Който сега обеща, казвайки: „Още веднъж аз ще разтърся не само земята, но и небето“.

²⁷ А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.

²⁸ Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим угодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

²⁹ защото нашият Бог е огън, който пояжда.