Битие 47 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г1 И тъй, Йосиф влезе при Фараон и му извести: Баща ми и братята ми с дребния и едрия си добитък, и с всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя, и ето, те са в Гошенската земя. 2 И взе петима от братята си, и ги представи на Фараон. 3 И Фараон рече на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на Фараон: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. 4 Рекоха още на Фараон: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма паша за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Хананската земя; затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в Гошенската земя. 5 И Фараон говори на Йосиф, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гошенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на Фараон; и Яков благослови Фараон. 8 И Фараон рече на Яков: Колко са годините на живота ти? 9 И Яков каза на Фараон: Годините на странстването ми са сто и тридесет години; кратки и злочести са били годините на живота ми, и не достигнаха до годините на живота на бащите ми в дните на тяхното странстване. 10 И като благослови Фараон, Яков излезе от Фараоновото присъствие. 11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде собственост в Египетската земя, в най-добрата местност от земята, в Раамсеската земя, както бе заповядал Фараон. 12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според големината на челядите им. Йосиф и гладът 13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се бе засилил, че Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глад. 14 И Йосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни? 16 А Йосиф рече: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви. 17 И тъй, докарваха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18 И като се измина онази година, дойдоха при него и на следващата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и стадата добитък станаха на господаря ни; не остана друго пред господаря ни, освен телата ни и земята ни. 19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараон, и земята ни за него ще произвежда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята. 20 И тъй, Йосиф закупи за Фараон цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21 И той пресели населението в градовете, от единия край до другия край на египетските предели. 22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от Фараон дял и се прехранваха от дела, който Фараон им беше дал; затова не продадоха земята си. 23 Тогава Йосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараон; ето ви семе, засейте земята. 24 Затова, по време на жетва ще давате една пета част на Фараон; а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивята и за храна на вас и на домашните ви, и за храна на децата ви. 25 И те казаха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараон. 26 И Йосиф постави това за повеление в Египетската земя, както е и до днес – да се дава една пета част на Фараон; само земята на жреците, единствено тя, не стана Фараонова. 27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гошенската земя, където придобиваха имения, плодяха се и твърде се умножаваха. 28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че годините на Якововия живот станаха сто четиридесет и седем години. 29 А като наближи времето Израил да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми, и закълни ми се, че ще ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30 но, когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31 И рече Яков: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото. |