Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Еклисиаст 2:10 - Съвременен български превод (с DC books) 2013

10 Нищо, каквото пожелаеха очите ми, не им отказвах, не удържах сърцето си от никакво веселие. Затуй сърцето ми ликуваше при всички мои трудове. Нали това ми бе наградата за всички мои трудове?

Ver Capítulo Copiar

Цариградски

10 И всичко каквото поискаха очите ми Не им отрекох: Не възбраних сърдцето си от всяко веселие; Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове, И това бе делът ми от всичкия ми труд.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

Ver Capítulo Copiar

Верен

10 И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

Ver Capítulo Copiar

Библия синодално издание (1982 г.)

10 Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

Ver Capítulo Copiar




Еклисиаст 2:10
21 Referencias Cruzadas  

И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той.


тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.


„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица.


Отвърни очите ми, за да не виждам суета, дай ми да живея чрез Твоето слово.


Ти ще се изхранваш от труда на своите ръце: блажен си, ще живееш добре!


Отправиш ли взор към него, ето – няма го вече: то си е направило криле и полита към небето като орел.


Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд.


Размислих тъй в сърцето си: ще те изпитам с веселие – наслади се с блага. Но ето и това е суета.


А и какво остава за човека от целия му труд и стремежи на сърцето, с които се изнурява под слънцето?


Няма по-добро за човека освен това да яде и да пие, да позволи на душата си наслада от мъчителния труд. Но и това е, както аз видях, пак от Божията ръка.


Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?


Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си?


И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда?


И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.


Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание.


По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър.


Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.


А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.


Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.


Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота, не е от Отца, а от този свят.


Когато се завърна, той разказа на баща си и на майка си следното: „В Тимна между филистимките видях една девойка. Вземете ми я за жена.“


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos