Biblia Todo Logo
La Biblia Online
- Anuncios -




Послание на Яков 1:11 - Библия синодално издание (1982 г.)

11 изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът ѝ олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.

Ver Capítulo Copiar


Más versiones

Цариградски

11 Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Ver Capítulo Copiar

Ревизиран

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

Ver Capítulo Copiar

Новият завет: съвременен превод

11 Слънцето изгрява и с палещите си лъчи изсушава растението. Цветът му окапва и хубостта му загива. Така е и с богатия: докато крои планове за работата си, ще повехне.

Ver Capítulo Copiar

Верен

11 Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът є окапа и красотата на изгледа є загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Ver Capítulo Copiar

Съвременен български превод (с DC books) 2013

11 когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.

Ver Capítulo Copiar

Библия ревизирано издание

11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Ver Capítulo Copiar




Послание на Яков 1:11
27 Referencias Cruzadas  

Другородците бледнеят и треперят в своите крепости.


защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;


избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;


и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.


Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас кой ще се уподоби на Тебе! – бих желал да проповядвам и говоря за тях, но те брой нямат.


от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.


И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?


Горко на венеца, с който се гордеят пияните ефремци! Горко на увяхналото цвете – неговото гиздаво украшение – цвете сред торната долина на замаяните от вино!


И с увяхналото цвете – неговото гиздаво украшение – цвете сред торната долина, става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.


не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.


А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.


и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.


и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!


а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.


и които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.


за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,


и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.


Síguenos en:

Anuncios


Anuncios


¡Síguenos en WhatsApp! Síguenos