Левит 5:1 - Библия синодално издание (1982 г.)

¹ Ако някой съгреши с това, че, бидейки запитан под клетва, не обади онова, на което е бил свидетел, що е видял, или знае, той взима върху си грях.

Цариградски

¹ И ако някой съгреши и чуе гласа на клетва, и е свидетел, или е видял, или знае: ако не обади, той ще понесе беззаконието си.

Ревизиран

¹ Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел <в някое дело>, и чуе <че го попитат с> думи на клетва дали е видял или знае <за работата>, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си.

Верен

¹ И ако някой съгреши в това, че като го попитат под клетва, а той е бил свидетел – или е видял, или знае – ако не каже, ще понесе беззаконието си.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹ Ако някой съгреши в това, че като свидетел бъде запитан дали е видял или знае нещо, а той не каже, тогава поема грях върху себе си.

Библия ревизирано издание

¹ Ако някой съгреши в това, че в качеството на свидетел в някое дело чуе, че го попитат под клетва дали е видял или знае за работата, а той не каже, тогава ще носи отговорност за беззаконието си.

Левит 5:1 Referencias Cruzadas

Трето Царе 22:16

Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.

Трето Царе 8:31

Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и заради клетвата дойдат пред Твоя жертвеник в тоя храм,

Второ Летописи 18:15

Царят му каза: колко пъти ще те заклевам да ми не говориш нищо, освен истината в име Господне?

Псалми 38:4

Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:

Изход 22:11

нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;

Притчи 29:24

Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.

Притчи 30:9

да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „кой е Господ?“ и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.

Исаия 53:11

С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.

Йеремия 23:10

защото земята се напълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие; изсъхнаха пустинни пасбища, защото стремежът им е зло, и силата им – неправда;

Йезекиил 18:20

Душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава.

Йезекиил 18:4

Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре.

Левит 17:16

ако пък не изпере (дрехите си) и не измие тялото си, ще понесе върху си своето беззаконие.

Левит 19:8

Оня, който я яде, ще понесе грях върху си, понеже е осквернил светинята Господня, и такава душа ще бъде изтребена измежду народа си.

Левит 20:17

Ако някой вземе сестра си, бащина си дъщеря или майчина си дъщеря, и види голотата ѝ, и тя види голотата му: това е срам; да бъдат изтребени пред очите на синовете на своя народ; той е открил голотата на сестра си: той да понесе греха си.

Левит 4:2

кажи на синовете Израилеви: кога някой неволно съгреши против каквито и да било заповеди Господни, и извърши нещо, което не бива да върши, –

Левит 5:15

ако някой извърши престъпление и неволно съгреши против посветеното Господу, нека за вината си принесе Господу от овчето стадо овен без недостатък, по твоя оценка, в сребърни сикли, според свещената сикла, в жертва за вина;

Левит 5:17

Ако някой съгреши и извърши против заповедите Господни нещо, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и вземе върху си грях,

Левит 7:18

Ако пък ядат месото от мирната жертва на третия ден, тя не ще бъде благоприятна; на оногова, който я принесе, тя няма да се зачете за нищо: това е осквернение, и който яде от нея, ще вземе грях върху си.

Числа 9:13

А който е чист и не е на (дълъг) път и не направи Пасха, – да се изтреби тая душа изсред народа си, защото той не е принесъл принос Господу в отреденото време: грях да понесе върху си оня човек.

Матей 26:63

Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

Първо Петрово 2:24

Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте“.

Съдии 17:2

Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!