Второ Коринтяни 1:9 - Библия синодално издание (1982 г.)

⁹ Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,

Más versiones

Цариградски

⁹ но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;

Ревизиран

⁹ даже ние сами <счетохме, че> бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

Новият завет: съвременен превод

⁹ Да, в сърцата си чувствахме, че смъртната ни присъда вече е произнесена. Това се случи, за да не се доверяваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите.

Верен

⁹ но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,

Съвременен български превод (с DC books) 2013

⁹ Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.

Библия ревизирано издание

⁹ даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

Второ Коринтяни 1:9 Referencias Cruzadas

Йов 40:14

това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него;

Притчи 14:32

За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.

Притчи 28:26

Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.

Исаия 38:10

„Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си.

Йезекиил 33:13

Кога Аз кажа на праведник, че той ще бъде жив, а той се уповава на праведността си и извърши неправда, то всичките му праведни дела не ще се спомнят, – и той ще умре от неправдата си, която е извършил.

Лука 18:9

Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:

Римляни 8:36

както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“.

Второ Коринтяни 1:10

Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,

Второ Коринтяни 1:8

Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.

Второ Коринтяни 3:5

но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:

Второ Коринтяни 4:7

Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.

Евреи 11:19

защото той мислеше, че Бог е силен и от мъртви да възкреси Исаака, поради което го и прие назад като предобраз на възкресението.