Съдии 18:25 - Библия ревизирано издание

²⁵ А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

Цариградски

²⁵ И рекоха му Дановите синове: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да нападнат на вас мъже яростливи, та изгубиш живота си и живота на дома си.

Ревизиран

²⁵ А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.

Верен

²⁵ А синовете на Дан му казаха: Гласът ти да не се чуе между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, и да изгубиш живота си, заедно с живота на домашните си!

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²⁵ Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“

Библия синодално издание (1982 г.)

²⁵ Дановите синове му казаха: да не чуваме гласа ти; инак, някои от нас, като се разсърдят, ще ви нападнат, и ти ще погубиш себе си и челядта си.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²⁵ А данците му рекоха: Да не се чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та да изгубиш живота си и живота на домашните си.

Съдии 18:25 Referencias Cruzadas

Второ Царе 17:8

Хусай каза още: Ти знаеш, че баща ти и неговите мъже са силни мъже и че са преогорчени в душа – като мечка, лишена от малките си в полето. И баща ти като военен мъж няма да пренощува с народа.

Йов 27:2

В живота на Бога, Който е отнел правото ми, и на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

Йов 3:5

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Съдии 18:24

А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

Съдии 18:26

И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

Първо Царе 30:6

И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.