Първо Царе 1:22 - Библия ревизирано издание

²² Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

Цариградски

²² Но Ана не възлезе, защото рече на мъжа си: Не ща да възляза доде се отдои детето; и тогаз ще го занеса да се яви пред Господа и да живее там винаги.

Ревизиран

²² Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

Верен

²² Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

²² Ана не тръгна. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“

Библия синодално издание (1982 г.)

²² Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.

Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

²² Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да оти да, докато не се отбие детето, тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.

Първо Царе 1:22 Referencias Cruzadas

Псалми 110:4

Господ се закле (и няма да се разкае), като каза: Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков.

Псалми 23:6

Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми; и аз ще живея завинаги в дома Господен.

Псалми 27:4

Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го търся в храма Му.

Изход 21:6

тогава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

Исаия 9:7

Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и правда, отсега и довека. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

Левит 25:23

Земята да не се продава завинаги, понеже земята е Моя; защото вие сте пришълци и заселници при Мене.

Лука 2:22

Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа

Второзаконие 16:16

Три пъти в годината всеки мъж да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника на безквасните хлябове, в празника на седмиците и в празника на шатроразпъването; но да не се явяват пред Господа с празни ръце.

Иисус Навин 4:7

тогава ще им отговорите: Те напомнят, че водата на Йордан се раздели пред ковчега на Господния завет. Когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. Тези камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

Първо Царе 1:11

И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

Първо Царе 1:28

Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на Господа. И тя се поклони там на Господа.

Първо Царе 13:13

Самуил каза на Саул: Безумие си извършил ти, че не си спазил повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда, а Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израил до века.

Първо Царе 2:11

Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на Господа пред свещеника Илий.

Първо Царе 2:18

А Самуил слугуваше пред Господа – дете, препасано с ленен ефод.

Първо Царе 28:2

Давид му отвърна: Сега наистина ще разбереш на какво е способен слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя личен телохранител завинаги.

Първо Царе 3:1

А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на Господа пред Илий, слово от Господа беше рядкост и нямаше явно видение.