Битие 29:32 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

³² Лия зачена и роди син, и наименува го Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега вече мъжът ми ще ме обикне.

Цариградски

³² И зачна Лия и роди син, и нарече името му Рувим; защото рече: Наистина пригледа Господ на смирението ми: сега прочее ще ме възлюби мъж ми.

Ревизиран

³² И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

Верен

³² И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

³² Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“

Библия ревизирано издание

³² И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим, защото си казваше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

Библия синодално издание (1982 г.)

³² Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.

Битие 29:32 Referencias Cruzadas

Битие 16:11

После Ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си заченала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу гласа на неволята ти.

Битие 29:31

А Господ, понеже видя, че Лия беше нелюбима, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.

Битие 31:42

Ако не беше с мене Богът на баща ми, Богът на Авраам и Страхът на Исаак, ти би ме изпратил сега с празни ръце. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.

Битие 35:22

И докато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души:

Битие 35:23

синовете от Лия: Рувим, Якововият първороден, след него Симеон, Леви, Юда, Исахар, и Завулон;

Битие 37:29

А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф го нямаше в рова. И раздра дрехите си.

Битие 42:22

А Рувим им отговори: Не ви ли казах: Не съгрешавайте против момчето? Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.

Битие 42:27

Но когато един от тях развърза чувала си в гостилницата, за да даде храна на осела си, видя парите си в отвора на чувала.

Второ Царе 16:12

Може би Господ ще погледне онеправданието ми и ще ми въздаде Господ добро вместо неговото проклинане днес.

Първо Летописи 5:1

И синовете на първородния на Израил – Рувим, (защото той бе първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Йосиф, така че той не се смята за първороден в родословието;

Псалми 106:44

Той обаче погледна на утеснението им, когато чу вика им;

Псалми 25:18

Погледни страданието ми и теготата ми и прости всичките ми грехове.

Изход 3:7

И Господ каза: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради надзирателите им; защото познах неволите им.

Изход 4:31

И людете повярваха; и когато чуха, че Господ е посетил израиляните и че е погледнал на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

Йезекиил 48:6

А до Ефремовата граница, от източната страна до западната страна, Рувим ще има един дял.

Числа 1:5

И ето имената на мъжете, които ще ви помагат: от Рувим – Елисур, Седиуровият син;

Лука 1:25

Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.

Второзаконие 26:7

и когато извикахме към Господа, Бога на бащите ни, Господ, послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.

Второзаконие 27:13

и ето кои да застанат на хълма Гевал, за да прокълнат: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.

Първо Царе 1:11

И направи оброк, казвайки: Господи на силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си и си спомниш за мене, и не забравиш сугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, аз ще го дам на Господа за всички дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

Първо Царе 1:20

И когато се изпълни времето, откак Анна зачена, тя роди син и го нарече Самуил, защото каза: от Господа го изпросих.