Битие 21:16 - Библейски текст: Ревизирано издание 2001 г

¹⁶ и отиде, та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Не искам да гледам как умира детето. И като седна насреща, заплака с висок глас.

Цариградски

¹⁶ И отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела; защото рече: Да не видя смъртта на детето. И седна насреща, и възвиси глас и плака.

Ревизиран

¹⁶ и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Верен

¹⁶ и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Съвременен български превод (с DC books) 2013

¹⁶ След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.

Библия ревизирано издание

¹⁶ и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

Библия синодално издание (1982 г.)

¹⁶ и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него), и викна та заплака.

Битие 21:16 Referencias Cruzadas

Битие 21:15

Но изчерпи се водата в меха, и тя остави детето под един храст,

Битие 27:38

Но Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови и мене, тате. И Исав заплака с висок глас.

Битие 29:11

И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

Битие 44:34

Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

Трето Царе 17:12

А тя рече: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.

Трето Царе 3:26

Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай ѝ живото дете и недей го убива. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разсечете го.

Естир 8:6

защото как бих могла да понеса да гледам злото, което ще сполети народа ми? Как бих могла да понеса да гледам изтреблението на рода си?

Исаия 49:15

Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чадото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя!

Йеремия 6:26

О, дъще на Моя народ, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за едничък син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

Амос 8:10

Ще обърна пируванията ви в жалеене и всичките ви песни – в плач; ще сложа вретище на всички чресла и плешивост на всяка глава; и ще причиня жалеене като за едничък син, и кончината му да бъде като края на горестен ден.

Захария 12:10

А върху Давидовия дом и върху ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление. И те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както скърби някой за първородния си.

Лука 15:20

И стана, и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му, и го целуваше.

Съдии 2:4

И когато Ангелът Господен изговори тези думи на всички израиляни, народът плака с висок глас.

Рут 1:9

Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.

Първо Царе 24:16

И като изговори Давид тези думи на Саул, рече Саул: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

Първо Царе 30:4

Тогава Давид и мъжете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.